Общината обхваща живописната Гоцеделчевска котловина на река Места, части от Южен Пирин и Западните Родопи. На територията и попадат част от Национален парк „Пирин” и резерватът „Ореляк”.
Общината обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Релефът е планински и полупланински, във високите части преминава в хълмист.
Обхваща най-южната част на източните склонове на Пирин планина, част от планината Славянка, малка част от югозападните склонове на Дъбрашкия рид, част от Гоцеделчевската котловина и долината на р. Места.
Община Хаджидимово се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на Област Благоевград, с площ 327,78 кв. км. На запад общината граничи с община Сандански, на север – с Гоце Делчев и Гърмен, на изток – със Сатовча и на юг общинската граница съвпада с държавната граница на България с Гърция. Територията на общината обхваща най-южната част на източните склонове на Пирин планина, част от планината Славянка, малка част от югозападните склонове на Дъбрашкия рид на Западните Родопи, и част от Гоцеделчевската котловина и долината на р. Места. Разполага със добър природен потенциал и висок био-климатичен потенциал.
В община Хаджидимово половата структура е следната 4 891 мъже и 4 722 жени. Населението под трудоспособна възраст е 1 450 души (792 мъже и 658 жени), в трудоспособна възраст 5 825 души (3 163 мъже и 2 662 жени) и в над трудоспособна възраст 2 338 души (936 мъже и 1 402 жени). В град Хаджидимово 6 763 души се самоопределят като българи, 615 турци, 263 роми, 219 са посочили, че принадлежат към друга етническа група и 101 души не се самоопределят.
Община Хаджидимово е богата на културни паметници, до 1985 г. те са 24 броя. На територията на общината функционират 14 читалища, 1 в град Хаджидимово и 13 в селата.
В община Хаджидимово териториалното разпределение на икономическите дейности е изключително неравномерно. Основните икономически дейности са съсредоточени на територията на гр. Хаджидимово, с. Копривлен, с. Абланица и много малка част в селата Теплен и Беслен. По данни на официалната статистика в производствено-икономическия комплекс на община Хаджидимово най-голямо значение има индустрията (преработваща промишленост и строителство). В индустриалния сектор функционират 26 % от фирмите, реализират се 84 % от произвежданата продукция и 69 % от нетните приходи от продажби и се осигурява 89 % от заетостта в общината. Основният поминък на селското население от община Хаджидимово е свързан с тютюнопроизводството. Тютюнопроизводителите в общината са 2200 (пазарни стопанства). Тютюнът е култура, която осигурява най-много доходи на населението в общината и целия регион. Основен отрасъл от животновъдството е говедовъдството.
Пътната мрежа в община Хаджидимово е второкласна и третокласна. На територията на общината няма изградена инфраструктура за железопътен транспорт. Община Хаджидимово се захранва от водоснабдителна система “Тешево” посредством етернитов водопровод, който се нуждае от подмяна. Водопроводната мрежа също е остаряла. Макар че 100% от нас места са водоснабдени, количествата вода са недостатъчни и част от селата са на режимно водоподаване. Селата Теплен, Беслен, Абланица се водоснабдяват с помпа от сондаж на р. Места и р. Бистрица. Допълнително водоснабдяване на гр. Хаджидимово, Копривлен, Н. Ляски и Садово е с помпени станции от сондажни кладенци в землищата на гр. Хаджидимово и с. Копривлен. Всички вътрешноводопроводни мрежи са за реконтрукция, тръбите са етернитови. В община Хаджидимово има частично изградена канализационна мрежа, почти във всички села, но на много места се използват септични ями или попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води.Външни колектори има само в по-големите населени места, като най-често канализационните мрежи се заустват в сухи дерета или водни течения.
Административен център на община Хаджидимово, с площ 327,78 кв. км. е град Хадждидимово. Центърът на общината – град Хаджидимово, отстои на 115 km от областния център – град Благоевград, на 212 km от столицата – град София, на 161 km от гр. Пазарджик (през Якоруда и Юндола), на 199 km от Пловдив и на 17 km от държавната граница с Република Гърция (ГКПП Илинден). Общината е съставена от 15 населени места - гр. Хаджидимово, с. Абланица, с. Беслен, с. Блатска, с. Гайтаниново, с. Илинден, с. Копривлен, с. Лъки, с. Нова Ловча, с. Ново Лески, с. Парил, с. Петрелик, с. Садово, с. Теплен и с. Тешово.
Община Гоце Делчев е с територия от 330 кв. км. и се намира в Югозападна България. Общината граничи с общините Банско, Гърмен, Хаджидимово и Сандански. Обхваща живописната Гоцеделчевска котловина на река Места, части от Южен Пирин и Западните Родопи. Климатът е основно преходносредиземноморски. Територията на общината е богата на води: основната водна артерия е р. Места и нейните притоци, високопланинските езера Гоце Делчев. На територията на общината попадат част от Национален парк „Пирин” и резерватът „Ореляк”.
В община Гоце Делчев половата структура е следната 14 971 мъже и 15 616 жени. По отношение на етническия състав на населението на гр. Гоце Делчев, може да се каже, че той е по-хомогенен в сравнение със страната. Тази хомогенност се определя от по-високия относителен дял на българската етническа общност - 92,9% срещу 84,8% средно за страната. Представянето на турската и ромската етнически групи, съответно 4,5 и 1,0 % е доста под средните за страната стойности (8,8 и 4,9%). По-нисък е и относителният дял на лицата, самоопределили се на преброяването през 2011г. към други етнически групи. За гр. Гоце Делчев той е 0,6% при 0,7% за страната и 1,1% за областта. Съотношението между поколението на децата (0-14г.) и поколението на прародителите (50 и повече години) е 14,8:36,4. Посоченото съотношение е по-благоприятно в сравнение със средното за страната (13,2:39,9). Разликата в полза на гр. Гоце Делчев може да се обясни с по-бавно променящите се репродуктивни и миграционни нагласи и поведение на населението в тази част от територията на страната. Тази особеност има отражение върху динамиката на естественото и механично движение. В подкрепа на това твърдение са и данните за населението под трудоспособна, трудоспособна и над трудоспособна възраст. За гр. Гоце Делчев съотношението между трите групи е 14,8:71,0:14,2, при средно за страната 13,2:68,3:18,5. Съпоставката на данните за населението на 60 и повече години показва, че степента на застаряване на населението на града е по-ниска в сравнение със страната и област Благоевград. Изключение прави единствено групата на най-възрастното население (80 и повече години), чиито относителен дял се доближава до средния за страната. По-слабо изразеното застаряване на населението на гр. Гоце Делчев създава условия за по-слабо демографско натоварване на населението в трудоспособна възраст в сравнение с редица други селища в България. Това означава и по-благоприятно съотношение между броя на влизащите и излизащите лица от трудоспособна възраст, което има значение за осигуряването на града с човешки ресурси в перспектива.
В община Гоце Делчев функционират 9 читалища, всяко от които е ревностен пазител и продължител на родната традиция. Самобитните фолклорни състави към тях са търсен и предпочитан участник в национални и международни фестивали. В Общински исторически музей „Гоце Делчев” се помещават 12 експозиционни зали. Музеят е регионален център за проучване, съхранение и опазване на културно историческото наследство на града и общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен и Сатовча. Общината разполага и с дом на културата, който е неизменна част от културния живот на населението. Съборите и традиционните културни умения като музика, танц, слово, обреди и занаяти са все още живи в региона на Гоце Делчев. Община Гоце Делчев и до днес притежава в значително съхранен вид фолклорната култура – в нейния синкретизъм – като неразривно съчетание на звук, движение, слово, ритуал и други. Местният фолклор е познат, чрез „Неврокопския танцов ансамбъл” и „Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци”.
Поради специфичното си географско положение, град Гоце Делчев изпълнява роля на локален икономически център за няколко общини по долината на р. Места - Сатовча, Гърмен, Хаджидимово и Г. Делчев. Градът има добре развита преработваща промишленост, като основни сектори са текстилна и обувна, хранително-вкусова промишленост, дървообработване и хартиена промишленост, производство на изделия от пластмаси. Приносът на общината в БВП на област Благоевград непрекъснато се увеличава, достигайки 8,7% през 2010 г. Икономиката на града е доминирана от микропредприятията (92,6% за 2010). В периода на икономическа криза след 2008 г. се наблюдава известен спад в производството на някои ключови сектори (текстилен и обувен сектор, каучукова промишленост и производство на пластмаси), но същевременно други структуроопределящи сектори като хранително-вкусовата промишленост, производството на дървен материал, хартия и картон) бележат значителен ръст на продукцията, въпреки неблагоприятните въздействия на икономическата криза. Недостатъчно оползотворен е потенциалът за развитие на туризма и селското стопанство. Инвестиционната активност в условията на икономическа криза намалява, но с по-малки темпове от средните за областта. Въпреки навлизането на редица чуждестранни инвеститори (основно в текстилната промишленост), преките чуждестранни инвестиции на глава от населението все още са значително по-ниски от средните за областта и страната.
Единственият вид транспорт развит на територията на община Гоце Делчев е автомобилният, а основната пътна артерия минава през Момина клисура за Разлог. Транспортната инфраструктура в общината е представена от 80 км. пътища. От тях има един път I клас “Симитли – Разлог – Банско – Гоце Делчев – ГКПП Илинден” с обща дължина на трасето 25км. и един път III клас “Петрич – Гоце Делчев – Сатовча – Доспат” с дължина 24 км. Общата дължина на общинските пътища е 36км. Средната гъстота на пътната мрежа е 24 км/100км2. На територията на общината няма изградена ж.п. мрежа. Всички селища в района са електроснабдени и водоснабдени, но много от тръбите на водопроводната мрежа са остарели и имат нужда от подмяна. Предстои да се довърши изграждането на пречиствателна станция за питейни води и да се построи пречиствателна станция за отпадни води. Канализационната мрежа на града е изградена над 98%, но се нуждае от подновяване и разширяване в крайните квартали. На територията на Община Гоце Делчев е изградено и функционира Регионално депо за неопасни отпадъци с обща площ от 156 дка, което се намира на 3 км. северозападно от гр. Гоце Делчев и обслужва три общини – Хаджидимово, Гърмен и Гоце Делчев.
Община Гоце Делчев включва град Гоце Делчев и 11 села: Мосомище, Делчево, Буково, Борово, Корница, Лъжница, Брезница, Господинци, Баничан, Добротино Попови ливади. С решение №377 от 29 май 2015г. на Министерски съвет е създадено ново населено място в община Гоце Делчев – с. Попови ливади, което с указ №104 от 04.06.2015 г. на Президента на Република България е наименувано – Попови ливади.Общата територия е 315.8 кв.км. Общинският център отстои на 105 км от областния център Благоевград и на 203 км от столицата София. Най-близкото морско пристанище е град Кавала (Гърция) и отстои на 95 км. Връзката между община Гоце Делчев и съседните гръцки общини се осъществява чрез ГКПП Илинден - Ексохи.
Гоцеделчевската община предлага изключително разнообразни места за любителите на природата. Край брега на Делчевска река се намира природната забележителност Чинарбей (500 г., 24 м височина). На 1.5 км западно от град Гоце Делчев растат вековните кестенови дървета Близнаците. Рибарникът край р.Места (3 км по шосе и 2 км по черен път в североизточна посока) предлага атрактивни занимания и консумация в специализирания рибен ресторант. На територията на общината се намира живописният пролом на р.Места Момина клисура, дълъг 25 км, който свързва Разложката с Гоцеделчевската котловина и отделя Пирин от Дъбрашкия дял на Западните Родопи. Една много красива част от Народен парк "Пирин" - Корнишкият, Брезнишкият и Каменишкият циркуси, заемат 1487.2 ха от площта на общината. Тук е и природният резерват Ореляк (758.1 ха - 751.5 ха горски и 6.6 ха пасищни площи), известен с първичните си букови гори. Курортната местност Попови ливади (1430 м н.в.) e удобен изходен пункт за Ореляк (2.30 ч северно по маркирана пътека) и билото на Дебели рид, ограждащ трите циркуса. Oттук минава и международният плaнински маршрут Е-4 (Пиренеите - Пелопонес). От гр. Гоце Делчев могат да се предприемат пътувания до известния национален и международен туристически център Банско (32 км). През местността Попови ливади (климатичен планински курорт, 1430 м н.в.) по живописни планински пътища се стига до самобитното с.Пирин (44 км), хижа Пирин (61 км), прочутия Роженски манастир (79 км) и културно-историческия резерват Мелник (80 км). Село Делчево е архитектурен резерват. Намира се над град Гоце Делчев, на 8 км в Пирин планина. Жителите му са около 75 души. Голяма част от къщите се купуват от жители на град Гоце Делчев и други градове, реставрират се и се превръщат в прекрасно място за живеене и отдих. Има чудесни условия за развитие на "селски туризъм". Броят на църквите в района е 35, от които 4 са в град Гоце Делчев. С уникалната си архитектура, изключително наситена вътрешна украса (стенописи, икони, дърворезба) и ритуали, църквите са интересни туристически обекти. Църквата "Свети архангел Михаил" (1811 г.) е забележителна със старите царски двери, включени в иконостасната композиция, апликираните, богато украсени с дърворезба тавани и 70 икони от 1881 г. на Серги Георгиев. В църквата "Успение Богородично" (1838 г.) са изключително интересни рисуваният иконостас и майсторската дърворезба по царските двери и венчилката, икони от видни представители на Банската художествена школа. В района на град Гоце Делчев се намират 3 манастира. Това са изключително интересни обекти с голям туристически потенциал поради богатата си история, уникална архитектура и вътрешна уредба.
Община Гърмен е разположена в Югозападна България върху площ от 388,5 кв. км., в пазвите на Югозападните Родопи. Обхваща части от долината на река Места и от западните склонове на Дъбрашкия дял на западните Родопи. Релефът е планински и полупланински, който във високите части преминава в хълмист. Общината се намира на границата на два климатични пояса - умереноконтинентален, който преобладава, и преходносредиземноморски, който прониква от долината на река Места. Водните ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Места и нейните родопски притоци Канина и Дъбнишка река (Върбица).
В община Гърмен половата структура е следната 7 374 мъже и 7 472 жени. Населението под трудоспособна възраст е 2 990 души (1 526 мъже и 1 464 жени), в трудоспособна възраст 9 582 души (5 006 мъже и 4 576 жени) и в над трудоспособна възраст 2 274 души (842 мъже и 1 405 жени). В село Гърмен 7262 души се самоопределят като българи, 1 771 турци, 1 386 роми, 419 са посочили, че принадлежат към друга етническа група и 335 души не се самоопределят.
В община Гърмен читалищата действат като културно-просветни сдружения. Основните дейности, които извършват, са свързани с поддържане на библиотеки, читални, електронни информационни мрежи, развиване и подпомагане на любителското художествено творчество, организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, празненства, чествания и младежки дейности, събиране и разпространяване на знания за родния край, създаване и съхраняване на музейни колекции, съгласно Закона за културното наследство, предоставяне на компютърни и интернет услуги. Културната дейност в община Гърмен се осъществява основно от 9-те читалища, разположени в общинския център Гърмен и в селата Горно Дряново, Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Ковачевица, Огняново и Рибново. Всяко от тях разполага с функционираща библиотека. Те развиват предимно библиотечна дейност, художествена самодейност и школи по изкуства. Главните проблеми пред тях са свързани с липсата на достатъчно финансови средства за разнообразяване на дейностите и осигуряване на качеството им, амортизиран сграден фонд, недостатъчна и остаряла материално-техническа база и инвентар за осъществяване на дейността. Културният потенциал на общината се допълва от наличието на редица археологически, културно-исторически и архитектурни обекти. Те могат да служат като добра база за обогатяване културния облик на общината и развитие на специфичен туризъм.
На територията на община Гърмен се намират още Ландшафтно - историческият парк "Градище" и римската крепост Никополис ад Нестум.
Икономиката в община Гърмен е с ниска конкурентоспособност и слаба аграрно-промишлена структура. Местната индустрия е доминирана от леката промишленост и в частност шивашката и обувната промишленост, а развитието на добивната промишленост е свързано предимно с възможностите за добив на облицовъчни материали в района на селата Крушево и Долно Дряново, лигнитни въглища (Мина “Канина”, с. Балдево) и кизелгур (с. Гърмен), както и добив на дървен материал. През последните години се наблюдава развитие на алтернативно земеделие – овощни градини, насаждения от ягоди, малини и други. Основни селскостопански култури са тютюнът и картофите. Животновъдството е доминирано от овцевъдството и говедовъдството, по-слабо са развити птицевъдството и свиневъдството. Сферата на услугите е представена от търговията, предимно с местно значение. Предвид концентрацията на антропогенни и природни ресурси има значителен потенциал за туристическо предлагане.
На територията на община Гърмен третокласните пътища са с обща дължина 34 км, а останалите пътища са четвъртокласни с обща дължина 51 км. Разкрити са общо 14 линии. Автобусите, микробусите и такситата на територията на общината задоволяват нуждите на населението от транспортни услуги. На територията на община Гърмен няма изградена инфраструктура за железопътен транспорт. Най-близката жп гара със съоръжения за пътнически и товарни превози е гара Генерал Тодоров, разположена на 52 км от с. Гърмен. На теснолинеен жп път е разположена гара Добринище, на 40 км от общинския център. Полските села на общината се захранват с питейна вода от р. Туфча. Някои от селата – Гърмен и Дебрен, имат и допълнителни самостоятелни водоизточници. Огняново и Марчево се водоснабдяват с минерална вода от Огняновските бани, а с. Дъбница - с помпа от сондаж на река Места. Планинските села имат собствени водоизточници, от които се водоснабдяват гравитачно с изключение на с. Осиково и с. Скребатно, където водоснабдяването е с помпи. На територията на община Гърмен няма пречиствателни станции. Водоснабдяването с питейна вода е недостатъчно, особено през лятото, когато повечето села са на режим. Канализационната мрежа е изградена във всички села. Частично изградена е в селата Скребатно, Рибново, Хвостяне, Долно Дряново, Ореше, Крушево, Лещен. На територията на общината няма изградени съоръжения за топлофикация и газификация.
Община Гърмен е разположена в югоизточната част на област Благоевград върху площ от 388,5 кв. км. Граничи с общините Сатовча, Банско, Хаджидимово, Гоце Делчев и Велинград. Съставена е от 16 населени места с общински център - село Гърмен. Големите села (с население над 1000души) са 7 и включват селата Дебрен, Долно Дряново, Дъбница, Горно Дряново, Огняново, Рибново и Хвостяне. Средно големите села (с население между 200 и 1000 души) са 5: Балдево, Крушево, Ореше, Осиково и Скребатно. Малките села в общината (с население под 200 души) са Марчево, Ковачевица и Лещен. На територията на общината няма обезлюдени села.
Село Ковачевица (община Гърмен) се намира на 25 км от град Гоце Делчев в Родопите. Това е архитектурно-исторически феномен, оценен като уникално архитектурно наследство, заедно със създадената строително-архитектурна школа в Югозападните Родопи с център и най-ярък представител - с.Ковачевица. Почти всяка къща в Ковачевица има нещо типично, която я отличава от съседните жилища и я изявява като самобитна творба на народната архитектура. Някои къщи са високи 3-4 етажа, с издадени навън горни етажи. Ковачевица е притежавала изключително за времето си благоустройство. Улиците са застлани с калдаръм, по който е минавала канализацията. Съществува и водопровод, който захранва обществените чешми. Повечето от къщите понастоящем са реставрирани, като са спазени старите традиции. В селото живеят повече от 60 души от София и други градове, закупили и реставрирали къщи. Селото е известно като "българският Холивуд", заради многото филми, които се снимат в Ковачевица. Село Лещен (община Гърмен) също е обявено за архитектурен резерват. Голяма част от къщите са реставрирани и пригодени за "селски туризъм". Посещава се от много туристи от страната и чужбина. Разположено е на 17 км от град Гоце Делчев по пътя към с. Ковачевица.
Днес 28.10.2024 година „МИГ – Гоце Делчев - Гърмен - Хаджидимово“ с финансовата подкрепа на Програма за развитие на селските...
През месец септември 2024 г. Сдружение "Местна инициативна група - Гоце Делчев - Гърмен - Хаджидимово" и Сдружение „Местна инициативна...
На 20.06.2024 г. СНЦ "Местна инициативна група - Гоце Делчев - Гърмен - Хаджидимово" подписа договор № РД-50-22 за предоставяне...
Изтегли поканата от тук.
Територията, която следва да бъде подпомогната за подготовка на стратегия за ВОМР включва три общини: Гоце Делчев, Гърмен и Хаджидимово. Площта, която обхваща е 1046,28 кв. км. Населени места:
Община Гоце Делчев: гр. Гоце Делчев, с. Баничан, с. Борово, с. Брезница, с. Буково, с. Господинци, с. Делчево, с. Добротино, с. Корница, с. Льжница, с. Мусомища и с. Попови ливади.
Община Гърмен: с. Балдево, с. Горно Дряново, с. Гърмен, с. Дебрен, с. Долно Дряново, с. Дъбница, с. Ковачевица, с. Крушево, с. Лещен, с. Марчево, с. Огняново, с. Ореше, с. Осиково, с. Рибново, с. Скребатно и с. Хвостяне.
Община Хаджидимово: гр. Хаджидимово, с. Абланица, с. Беслен, с. Блатска, с. Гайтаниново, с. Илинден, с. Копривлен, с. Лъки, с. Нова Ловча, с. Ново Лески, с. Парил, с. Петрелик, с. Садово, с. Теплен и с. Тешово.
ВОМР е метод за включване на партньори на местно равнище, включително на гражданското общество и местните икономически участници в разработването и прилагането на местни интегрирани стратегии, които помагат на своите региони и спомагат за преход към по-устойчиво бъдеще.
Проект: Насърчаване на предприемачеството и иновациите в селските райони на Кавала, Драма, Смолян и Благоевград, акроним: PEIRA
Проект по подмярка 19.1 на ПРСР - подготвителни дейности за периода 2023-2027